Светлин Русев

Тъй като дълго мислех, как да представя маестрото все пак реших, че е най-добре да цитирам самият него от представянето на един негов каталог Пътят...........

***Кандидатствах за втори път в Художествената академия.

Смазан, обиден и огорчен седях превит на две в двора на Академията. Небето като чели се беше изсипало върху наивната ми вяра с цялата сурова тежест и несправедливост, събирани във времето.

Едвам сдържах сълзите си, спазми стягаха гърлото ми, а в същото време новоприетите студенти, радостни и шумни, се суетяха около списъците с резултатите.

Тогава мислех, че това е най-черният ден в живота ми. Днес съм благодарен на съдбата и за изпитанията, и за съмненията, и за огорченията – за всичко онова, с което ме дари по пътя и предпази от фалшиви надежди. В този смисъл тази изложба, с която се връщамв началото, за да измина времето отновозаедно със студентските си илюзии, заедно с младежката наивност (и невинност), заедно с онова, което бях и което не успях да бъда, е моят Път и моят отговор -  такъв какъвто е преживян и носен в картината. Това ме предпазва от политизиране и освобождава от обяснение изложбата, защото картината обяснява и себе си, и автора, и времето.

Разбирам риска на подобна среща, която събира един ученик с това, което годините, изкушенията, доброто и злото са направили от него.

Но всъщност, не е ли риска част от Пътя .....? *** 

Светлин Русев – 1933-2018