Венцислав Тулешков

Храмът! Така Венцислав Тулешков е нарекъл последните си живописни тревоги. А там където има Храм, има и Път към него. Пътят на Вильо е необичаен и труден. Изтънчената чувствителност и борбата за оцеляване, често са се срещали и разминавали. За щастие житейските нужди не са пречупили артистичните амбиции на автора, само са ги направили по-тревожни и по-дълбоки, а Храма на автора - по-топъл и по-добър.

Венцислав Тулешков е открил своя Храм на спасението. Един Храм, в който тревогата, болката и надеждата са негови духовни служители. Художникът им е доверил сърцето си, с много вяра в пластическия живот на картината. А това вече е една възможност за всеки, който пътува към света на неуловимото с тревожната опитност на една определена живопис. Една възможност и за автора и за пътниците към неговия храм.

Светлин Русев

Венцислав Тулешков – 1943- 2012